+ 1.
Границите не са това, което бяха.
До голяма степен неволите са общи, но с различна сила.
Силата също може да бъде обща, ако е търсен ефект.
Джовани (Джо) Понти (Gio Ponti) – архитект и индустриален дизайнер – създава списание Domus през 1928г. То живее своя артистичен живот и до днес. Издава се двуезично – на италиански и английски. А всяка година се избира нов редактор, който да се грижи за съдържанието. За 2025 това бе датчанинът Бярке Ингелс (основател на BIG). А 2026 мястото се заема от китаеца Ма Янсонг (основател на MAD). Официалното му представяне бе по време на седмицата на Дизайна в Милано и включваше традиционна среща със студенти в Миланската Политехника. Базата на университета впечатлява с разнородни лаборатории и поддържани зали, организацията е добра. Самите студенти – картина от всякакви точки на земното кълбо, събрани да слушат китаец в Милано. Защото Made in China отдавна не се свързва с ниско качество, а Made in Italy вече често остава само на етикет. И в това необичайно преливане на държавите дочуваме близки размисли – за интереса на китайските студенти към архитектурата и видния му спад, за създаването на архитектура от неархитекти при необходимост, за възприемането на архитектурата и въпросите, които решава. Дигиталното общество захранва химерата, че образованието не е необходимо за извършване на куп дейности, включително дизайн. И макар забранени територии да не бива да има, не можем да не се замислим до какво ще доведе в дългосрочен план култът към Аза и сливането на професиите. Къде остава допълнителната стойност от образованието? И защо всичко се опитва да ни убеди, че тя е минимална?
Мултидисциплинарният подход – че архитектурно студио може да издаде книга, да размишлява за образованието, да търси световна сцена. MAD архитекти залудо не стоят и впечатляват от малки дизайн обекти – аквариум, тоалетна-пристройка, до комплекс в Шънджън и музей на Джордж Лукас в Лос Анджелис.
Реставрацията на Музея на Миграцията в Ротердам участва сега в надпревара за поредната награда:
https://www.rotterdamarchitectuurprijs.nl/prijs-2026/fenix
Подкрепете го, ако събужда у вас искра.
Тунелът на светлината (Tunnel of light) в Токамачи, Япония, е различен артистичен проект, защото извън конвенционалните сгради често се забравя, че архитектите работят с пространството и усещанията. Това е реновация на съществуващ тунел (построен през 1990), който позволява туристически достъп до панорамни тераси към една от трите най-големи скални формации в Япония.
@mad
В доста от проектите откриваме ключово споменаване на Венецианското биенале. „Звездата“ (Super Star) – мобилен китайки квартал, представена като футуристична нова идея за квартала, наличен в почти всеки голям град, ни връща към идеята, че архитектът задава тон за бъдещото обитаване. Ролята му не е просто да изпълнява типови проекти и да удовлетворява инвеститорски търсения.
Размахът на реализациите на MAD и личното споделяне на Бярке Ингелс за видяното от студиото им още в първите срещи, потвърждава, че Китай не произвежда само техника и материали, но и професионалисти, за които невъзможното е сведено до минимум. И колкото да говорим за глобализация, стабилността на държавата дава отпечатък и у хората, разбиранията и търсенията им. Отвъд преживяването на делника, какво можем да подобрим, за какво си заслужава да се борим. Затова можем да приемем за разбираемо защо толкова българи търсят алтернатива в чужбина, но и подкрепя факта, че тук имаме да свършим много работа, за да имаме днес сигурност и хармонична среда. И тези задачи чакат нас.
Без оплаквания, а с повече действие.
Borders are not what they used to be.
To a large extent, the struggles are shared, though they vary in intensity.
Strength can also be collective, if that is the intended effect.
Gio Ponti—architect and industrial designer—founded Domus magazine in 1928. It continues its artistic life to this day, published bilingually in Italian and English. Each year, a new guest editor is selected to curate its content. For 2025, that role belonged to the Dane Bjarke Ingels (founder of BIG), and for 2026, the position is held by the Chinese architect Ma Yansong (founder of MAD).
His official introduction took place during Milan Design Week and included a traditional meeting with students at the Politecnico di Milano. The university’s facilities are impressive, featuring diverse laboratories and well-maintained lecture halls, all underpinned by solid organization. The students themselves were a mosaic from every corner of the globe, gathered to listen to a Chinese architect in Milan. It was a reminder that „Made in China“ has long ceased to be associated with low quality, while „Made in Italy“ now often remains nothing more than a label.
In this unusual blurring of national borders, we hear familiar reflections: on the declining interest in architecture among Chinese students, the creation of architecture by non-architects out of necessity, and the perception of architecture and the problems it solves.
Our digital society feeds the chimera that formal education is unnecessary for a vast range of activities, including design. And while there should be no „forbidden territories,“ one cannot help but wonder what the long-term consequences of this „cult of the Self“ and the merging of professions will be. Where does the added value of education remain? And why does everything seem to try to convince us that it is minimal?
The multidisciplinary approach—the idea that an architectural studio can publish a book, reflect on education, and seek a global stage. MAD Architects do not sit idle; they impress with everything from small-scale design objects—an aquarium or a restroom annex—to a massive complex in Shenzhen and the George Lucas Museum of Narrative Art in Los Angeles.
The restoration of FENIX, the Museum of Migration in Rotterdam, is currently competing for another award: https://www.rotterdamarchitectuurprijs.nl/prijs-2026/fenix
Support it if it sparks something within you.
The Tunnel of Light in Tokamachi, Japan, is a distinct artistic project; beyond conventional buildings, it is often forgotten that architects work with space and sensations. This is a renovation of an existing tunnel (built in 1990) that provides tourists with access to panoramic terraces overlooking one of Japan’s three great rock formations.
In many of these projects, we find key mentions of the Venice Biennale. „Super Star“—a mobile Chinatown presented as a futuristic reimagining of the ethnic enclaves found in almost every major city—brings us back to the idea that the architect sets the tone for future habitation. Their role is not simply to execute cookie-cutter projects or satisfy investor demands.
The sheer scale of MAD’s realizations, combined with Bjarke Ingels’ personal accounts of what their studio witnessed during their earliest encounters, confirms that China does not only produce technology and materials, but also professionals for whom the „impossible“ is kept to a minimum.
No matter how much we talk about globalization, the stability of a nation leaves an imprint on its people, their perspectives, and their aspirations. Beyond the daily grind, we must ask: what can we improve, and what is worth fighting for? From this perspective, it is understandable why so many Bulgarians seek alternatives abroad; however, it also reinforces the fact that we have much work to do here to achieve security and a harmonious environment today. These tasks are waiting for us.
Less complaining, more action.
