Не е случайно мястото, на което се раждаме. Земята, хората, историята.
Не са случайни местата, които избираме да посетим – там ще открием нещо и някого.
И във водовъртежа от избори идва време да поспрем и помислим. За смисъла.
Днес е 24 май – Ден на Просветата, на Светите братя Кирил и Методий. Днес чуваме най-красивите български думи. А защо само днес? Богатството на един народ се изразява във всичко, във всекидневните думи и дела, в мислите и целите. Знаем, че често усещаме България като борба, а може би България има нужда от любов. Не само по празници. И празниците да не са просто почивни дни.
България има нужда от заедност отвъд личните интереси, отвъд това, което ще ни донесе кратко удоволствие. Заедност в дългосрочие.
Виждам как всяка тема ни разделя, как все сме ‘на въпреки’. И докато утихне шумът е дошло поредното бедствие. А ние отново не сме готови – от безхаберие, забрава, от маловажност. И все е хаос.
Не спирам да търся отговори защо е така. Пътувам и съзерцавам – политика, отношение, туризъм – как народите представят себе си, как искат да бъдат видяни от света. Рекламното изречение на Сеул е „Сеул – Моята Душа“ (Seoul – My Soul). Близостта в използваните букви е видна, но внушението не намалява. Произношението на Сеул на английски също се доближава максимално.
Този балон се издига над Сеул като туристическа атракция. А корейската музика и филми се издигат и в световните класации – защото приемат това културно изразяване за важно. Корейската икономика – също.
Искам да виждаме повече от Българската душа, да не забравяме богатството на езика, да не се определяме като нечии роби или последователи. Да си спомним нашата идентичност, да вярваме в нея. Да не я усещаме като даденост, да не я мърсим и заменяме с модерното днес.
Знам, че този ден ще дойде и искрено се надявам да е по-скоро.
Вярвайте и вие.
Българският павилион на Експо Осака 2026
