Свикнали сме да свързваме роботите с изкуствения интелект. Но има и изключения. Силни при това. Защото има включена кауза.
Намираме се в Токио, Япония. Достигаме въпросното място и започваме да общуваме с реални хора, но… управляващи роботи. Хора, които трудно напускат дома си, но могат така да срещнат различни светове в отделния разговор с всеки посетител. Вариант, в който положението да не се усеща като неравностойно.
Добре дошли в „Dawn – Avatar Robot Cafe“ – мечтата на Ory Yoshifuji, въплътена в реалност. Шанс да общуваш и да бъдеш полезен. Борба със самотата в Япония. Държавата, която вижда най-много природни бедствия и успява да намери възможности за оцеляване.
На масата ни има малък робот, управляван от човек, с когото разговаряме докато пристигне поръчката. Разказваме за България. Споделяме, че сме туристи. На малък екран получаваме писмени съвети и също субтитри на разговора, ако случайно изпуснем някое изречение. Дамата споменава любимото си място около Токио – Камакура, заради което вероятно пак ще се върнем там някой ден. Откриваме, че споменаването на две неща – киселото мляко и Котоошу (Калоян Махлянов) веднага включва лампичката на японците какво е България.
Поръчката ни пристига, следим отдалеч идващия към нас робот-сервитьор. Това се оказва Yuki, има бадж с име и снимка. Предлага ни да се снимаме с нея и дори помахва на кадъра. Тъй като сме там през есента роботите имат Хелоуин облекла и кафенето е украсено с есенни листа. През другите сезони има различни символи.
Роботите имат камери и хората ни виждат, не само чуват, за по-цялостно усещане за комуникация. Движат се не само по-черните линии по пода, но ги използват за ориентир.
Зад нас има робот-бариста (Tele-Barista), който работи в определени дни и впечатлява с уменията си посетителите на бара.
И си даваме сметка, че когато говорим за грижа и интеграция, вероятно не правим достатъчно. А колко възможности съществуват!
Първите, включени в инициативата са официално публикувани на сайта им тук.
Освен в заведението, роботите могат да бъдат и градски гидове, небрежно кацнали на рамото ви.
Защото всеки има нужда от общуване, от надежда, от някаква реализация.
Давайки шанс, правим голяма стъпка към човечността и грижата. Не просто бизнес начинание, а кауза.
Всичко започва през 1998г. – като дете основателят е хоспитализиран неколкократно и не посещава училище в продължение на три години. По-нататък пътят го среща с правилните хора и знания, за да съществува днес успешно Ory Lab https://orylab.com/en/.
Пример, че трудностите в живота ни са неслучайни. Стига да открием знака.
