Книгата стои тихо на рафта и очаква своето време. Някой да я види, да се заинтересува и да я разгърне. А когато това се случи, тя създава цял нов свят за четящия. Пътуване оттук до края на света. А и в други светове. Ако изберем и позволим. Изборът е наш.
Вече разгледахме идеите за четене свободно в градска среда в Сеул в статията „Библиотека на открито.Да!“. Друг интересен и успешен експеримент е Библиотеката Старфийлд (Starfield Library). Замислена е като покрито обществено пространство в един от най-големите търговски центрове в Азия, с височина 13 метра и богата колекция от книги. Проектът е възложен на архитектурно студио Gensler, търсена е аналогия с Библиотеката Такео (Takeo Library) в Япония.
Кварталът е Гангнам, станал световно известен с песента „Gangnam style“, която иронизира луксозния живот на хората в тази част от града. Преди да влезем в библиотеката минаваме покрай скулптурата, посветена на произведението. При наличие на хора върху площадката се задейства сензор и се пуска песента. Още една атракция за туристите.
Казват, че първото впечатление е най-силно. За нас то бе в празничните дни в началото на 2026. Преизобилна украса, работилници за елхи с пожелания (Wish Forest – Гората на желанията), занимания за малки и големи… Усеща се силата на предимството – кориците там вероятно винаги ще бъдат повече от посетителите във въпросния момент. Човекът се чувства подчинен и завладян от мащаба, побиращ симпатични малки вещи като книги. За търговския център това е истински оазис, изграден целенасочено и със сериозна инвестиция. Място за хората.
Книги на език, различен от корейски, се намират трудно, но има и обособена зона за чуждоезична литература. На ниво 2 има и места за по-спокойно сядане и четене. Посещаемост не липсва във всеки един момент.
Няма как да не се замислим обаче, кога превърнахме книгите в декор? Мястото е едно от най-посещаваните и снимани атракции в Сеул. Завършено е през 2017, а през 2024 посреща посетители и част 2 – в Сувон, където височината достига 22 метра. Със сигурност и двете попадат в графата на препоръчителни за Инстаграм снимка места. Но дали това трябва да ни води? Дали това трябва да ни спира? Дали можем да подмамим все по-малко четящите хора на място, което може да ги изкуши да преоткрият четенето? Дали са празни надежди? Да си пожелаем да не е така…
Няколко месеца по-късно сме на същото място, а атмосферата е различна – притихнала, свободна, някак по-обикновена. Има огромно табло със снимка на традиционен корейски порцеланов съд от династията Чосон.
Хора четат, работят на компютри на предоставените маси.
В това пространство за хората.
P.S: От гледна точка на намаляване на натоварването, пожаробезопасност и други фактори, се оказва, че само първите шест реда (до нивото, на което човек може да ги достъпи) съдържат истински книги. Останалите са само корици.
Все пак… мащаб.
